След разрухата на великия Авион Скитника поема по пътя на отмъщението.

Вàрог трябва да бъде спрян, преди прокълнатата му магия да погълне Ендур.

За да придобие сила, Скитника се обръща към тъмното изкуство, но цената е непоносима.

Докъде би стигнал човек, за да отмъсти за всичко, което е загубил?

А в миналото, една млада жена е белязана от видения за надвисналите над Авион сенки…

Благодаря на съпругата си за търпението и разбирането, на семейството и приятелите – за насърчението. Както и на всички, които по един или друг начин ми помогнаха да повярвам, че този свят трябва да бъде разказан.

Някои заслужават специално признание, затова ще ги спомена поименно: 

Десислава Козовска, която години наред търпеше не само мъжа си, но и едно същество, което пише мрачно фентъзи и понякога е истинско предизвикателство за общуване. Тя ми помагаше през целия път и без нея книгата нямаше да съществува. 

Виктор Михайлов, чиято любов към книгите и езиците ме вдъхновяваше всеки ден. Запомнете името му, защото той е автор, който ще грее силно.

Калина Митова, с която споделяме еднакви емоции като „млади“ автори и вървим смело напред.  

Никола Кацаров, който спеше трудно, когато разбереше, че съм изпаднал в творческа бездна и направи всичко по силите си, за да стигна дотук.

Владислава Петрова, която даде името на „Морк“ и се превърна в мой алфа-читател. Нейното мнение винаги е било от огромно значение за мен.

Мария Самичковска, която е невероятен редактор и ментор. Тя „горя“ с мен през цялата история.

Моника Писарова, която оформи книгата ми и ме научи да работя с InDesign, за да мога сам да си нанасям корекциите. 

Бернард Сиди, който все още държи първата ми книга на централно място в библиотеката си като символ, че човек може да постигне целите си с постоянство и борба. 

Димитър Тодоров, който за кратко загърби рисуването по стени, за да направи първата си корица, само защото романът му хареса, макар и още в недоизпипан вид. 

Марин Мачиков, който винаги ме е подкрепял и слушал, когато бълвам „огнени езици“.

Габриела Данаилова, която ми помогна да запълня големите дупки в историята още при първите ми редакции. 

Олга Козовска, която вярва, че историята ще покори света, без още да е прочела и ред от нея.

Стелиян Попов, който чете с нескрит интерес всичко, което напиша.

Сърдечно ви благодаря! Вие оставихте траен отпечатък върху страниците на „Господар на Калана“ и в сърцето на този роман. 

Връзка с автора: stefan.kozovski@gmail.com